The Devil's Trap

What do you say we kill some evil and raise a little hell?
 

ИндексДобре дошли!CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход
Хей, форумници! Не е ли лятото най-подходящото време да съживим нашия хубав форум? Разберете как може да помогнете ТУК. Всякаква помощ от ваша страна е необходима!

"СЛУЧАЙ 5"



Преди.

-Гошко, бягай! Той е тук за мен.
Гошо не знаел какво да направи и хукнал да бяга, но по пътя се катурнал и загубил свяст.
Докато бил в безсъзнание, той сънувал умрялата си баба. Сънувал как тя плете и му говори с мил бабешки глас:
-Гоше, уби ли се бабе? Още си млад да се катурваш. Стани! Стани и помогни на брат си.
Гошо се събудил и макар да не искал да приеме факта, че единственото нещо, което му е
останало на този свят е брат му Пешо. Той панически се затичал към двора да провери какво е
станало с брат му. Той намерил брат си сгушен под старата бреза в двора. Въпреки че Пешо бил
сам на 4 години, той изрекъл първите си думи, които шокирали Гошо:
-Сянка, мама, няма. - след което загубил свяст.

Сега.

Гошо погледна брат си шокиран.
- К'во!?
- Спомних си всичко. - каза Пешо.
- Как така си си спомнил всичко!?
- Докато бях в кома си спомних всичко. Спомени, които бяха дълбоко заключени в съзнанието ми.
- Кажи ми! Какво стана!? - Гошо вече нямаше търпение да разбере какво се случило.
- Беше той! Беше баща ни!
- А? Я пак?
- Беше баща ни!
- Той е мъртъв!
- Той беше Гошо, сигурен съм!
- И какво е станало? Разкажи ми всичко. - Гошо зададе въпроса си с леко недоверие.
- Той дойде и я взе със себе си.
- Как така я взе!?
- Взе я и изчезна в мрака. Видях всичко през прозореца.
- Как така изчезнаха в мрака, бе?
- Не мога да ти обясня, бе. В един момент бяха пред очите ми, а в другия ги нямаше.
- Добре, спокойно. Дай да вървим при Крум да му разкажеш всичко. Може да знае нещо.
- Добре.
Братята обърнаха колата и се запътиха към дома на Крум.
След половин час стигнаха. Крум отвори вратата и изглеждаше притеснен.
- Тъкмо щях да ви звънна. Ергут...
Момчетата обаче бяха разтревожени и го прекъснаха, като не обърнаха внимание на това, което той се опитваше да им каже.
- Пешо си спомни какво се е случило с майка ни онази вечер. - каза Гошо.
Изведнъж тревогата, която беше изписана на лицето на Крум се засили. Четеше се страх в очите му.
- Надявах се тоя ден никога да не дойде...
- К'во!? Знаел си през цялото т'ва време? - изнерви се Гошо.
- Да, знаех, но беше по-добре да не ви го казвам.
- Какво е станало с мама и тате? - намеси се Пешо.
- Седнете и ще ви разкажа всичко.
Седнаха на масата и Крум започна да разказва.
- Познавам майка ви и баща ви откакто се помня. Те много искаха да имат деца, но когато майка ви беше бременна с тебе, Гошо, тя се разболя много тежко и имаше опасност да те изгуби, а дори и самата тя да умре. Баща ви не можеше да приеме това и направи най-голямата глупост в живота си. Замени душата си за вашия и живота на майка ви. Направи сделка не с кой да е, а със самия Дявол. Дяволът му даде десет години, колкото да види семейството си и после го вербува за свой собствен слуга.
- Баща ни също е бил ловец. - прекъсна го Пешо.
- Не. - продължи Крум - Той беше свещенник, което прави постъпката му още по-глупава. Но аз никога не съм имал семейство и не знам какво е чувството да обичаш толкова силно. Затова не мога да разбера тази негова постъпка. - след кратка пауза Крум продължи да разказва - Лукавият Дявол обаче реши да се позабавлява и използва новия си слуга да прибере майка ви.
Момчетата бяха шокирани и след минута мълчание Гошо попита:
- Как баща ни се е навил на такова нещо?
- Дяволът притежава душата му и той няма контрол над своите действия. - каза Крум - Но сега не е момента да се ровим в миналото. Имаме по-голям проблем.
- Какво може да е по-важно от това? - попита Пешо.
- Говори се, че сина на Дявола, бъдещето на Ада, е сина на вашия приятел Ергут. Много ловци са тръгнали по петите му и първите вече са стигнали до него. Трябва да му помогнеме и да изясниме ситуацията с детето му.
Изведнъж телефонът на Гошо звънна. Беше Ергут. Гошо вдигна и още преди да каже нещо от слушалката се чу запъхтялият Ергут.


...


Два часа по-рано. Домът на Ергут.

Тургут и Ергут играеха на "Тука има, тука нема" и загубилият трябваше да смени памперса на бебето. Както винаги, се падна Тургут.
- Ееее, писна ме секи път да ти сменим гомна ти на чавету!
- Сафсем чесну играйм. - каза Ергут, който беше известен в катуна с прякора Бързото манго. Досега никога не беше губил на "Тука има, тука нема".
Палавото дете обаче въобще не обичаше да му сменят памперса и винаги превръщаше тази дейност в изпитание. Незнайно как винаги успяваше да остави част от своите фекалий върху човека, който го преобува, а там, където не успяваше да го омаже с биологичните си отпадъци, компенсираше уринирайки.
- Туй тръцна връз мени и ма омоча! - изнегодува Тургут.
Изведнъж входната врата на Ергут беше изкъртена и в къщата нахлуха двама мъжаги.
- Къде е бебето!? - изкрещя единият.
Без да мисли много Тургут грабна бебето с лайняните си ръце, изтича до прозореца и извика:
- ДВАМА БЕЛИ ИЗКРЪТИА ВРАТАТА! ИДВАЙТЕ РОДАТА! САКАТ ДА КРАДНАТ ЧАВЕТУ!
През това време Ергут отвличаше вниманието на двамата непознати.
- Джуснете ме, уе! Джуснете ме, уе ей!
Единият от двамата нападатели извади пистолет, но в същия момент земята се разтресе и той учудено попита:
- Абе, т'ва да не е земетресение?
- Рудата иди! Ай са да ва видим! - каза Ергут.
В същия момент през вратата нахлуха 20 циганета, предвождани от 8 ромски старейшини. Черна вълна помете нападателите и докато се усетят че пистолетите им ги няма, те вече бяха на път към най-близкия пункт за вторични суровини. Тълпата изхвърли двамата непознати до колата им, от която бяха останали само неметалните части.
Малко по-късно Крум се обади на Ергут.
- Ти и детето ти сте в опасност. Около него има повече, отколкото ние знаехме и доста ловци са тръгнали да го търсят. Някои скоро може да ви посетят и няма просто да си говорите. Нещата може да станат много сериозни.
- То ловците доде! Пистоледа ми изваде! Чавету подгоне! Аз са опитах да га спре! Родата им скочи и га натепа!
- Ще се свържа с Гошо и Пешо възможно най-бързо. Ти само стой там и ни чакай.
- Дубре. - каза Ергут и затвори.
Ергут, Тургут и бебето останаха в къщата, добре охранявани от многобройната си рода и чакаха Крум и братята да дойдат.
Тъй като вече закъсняваха с половин час, Ергут се обади на Гошо.
- Да. - чу се гласа му в слушалката.
- Ади идайте, чи ни знайм ко да прайм. - каза Ергут.
- Идваме, Ергуте! До 20 минути сме при тебе. - рече Гошо и затвори.

Може да оставите своя коментар за фикшъна тук