The Devil's Trap

What do you say we kill some evil and raise a little hell?
 

ИндексДобре дошли!CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход
Хей, форумници! Не е ли лятото най-подходящото време да съживим нашия хубав форум? Разберете как може да помогнете ТУК. Всякаква помощ от ваша страна е необходима!

 
 
Supernatural BG Case 4 "Гората"

 
 
 
Валеше пороен дъжд. Гръмотетици разрязваха небето. Беше едва 6 ч. сутринта, а само в една къща нямаше скопойствие. Притесненото семейство на Цаздо стоеше неотлъчно до неговото легло в очакване на доктора, който вече закъсняваше с 10 минути.
- Къде, по дяволите, е той? Казах му, че е спешно. - притесняваше се жената на болния Радка.
- Спокойно, мамо. Ще дойде. - успокои я синът - Изкарахме го от леглото специално да дойде при нас и не забравяй, че трябва да пътува няколко километра.
- Прав си, Нецко. Просто много ми се насъбра...
В същия момент се чу спиране на кола и доктора почука на вратата. Нецко му отвори.
- Извинете, че закъснях. - каза доктор Вайдим - В тоя дъжд трябва да се кара внимателно.
- Няма значение. Влизай.
Още от вратата Радка го подхвана.
- Моля те, Вайдиме, помогни му. Никога не съм го виждала в такова състояние.
Доктора се приближи и каза:
- Направете ми малко място. Трябва да прегледам болния на спокойствие.
Докато Вайдим преглеждаше Цаздо, болния започна да бълнува:
- Цици...Циииции... - стискайки въздуха с ръце сякаш се опитваше да хване нещо.
- Откога е в такова състояние? - попита докторът.
- Връщахме се от Горна Оряховица към 3 ч. през ноща и го намерихме припаднал на прага. - отговори Радка. - Ние бяхме при майка ми, а той не искаше да дойде и остана тук да ловува елени през почивните дни.
- А откога бълнува?
- От 3 часа състоянието му постоянно се влошаваше и сега за първи път го чуваме да бълнува. Можете ли да му помогнете?
- Досега не съм виждал подобно нещо. Трябва да се консултирам с колегите си.

СОФИЯ


В домът на Ергут на часа сутрешно кафе Гошо и Пешо разглеждаха вестник "Нощен Труд".
- Пак е станало! - извика Пешо.
- Какво? - попита Гошо.
- Още един смъртен случай в района на Витоша. Жертвата се казва Цаздо Желязков, на 57 години.
- И той ли?
- Да. И той е бил ловец.
Докато момчетата разсъждаваха, от другата стая се чуваше как Ергут наставлява Тургут.
- Ай уа, Тургуте, давам та по-бързу пампирсити, чи чавету е пусрану.
- Бържим, уе манго, бържим. Ни моем му отворим пакето.
- Определено трябва да отидем да проверим. - каза Пешо - И ни е наблизо.
Момчетата си взеха екипировката, казаха на Ергут, че отиват по работа и излезнаха.


ДВА ДНИ ПО-РАНО


Домът на Александър Денков. 9:30 вечерта. Пред домашния компютър се бяха събрали трима от членовете на форума на известния американски сериал "Supernatural" Богдан Блажев, Александър Цветков и Александър Денков, които се разбираха за предстоящата форум среща.
......................... Skype .............................
Sawyer says: are we bylki ko praim ? koga se razbirame da vi 4akame na garata ? Very Happy
Kara says: vtornik v 12 naobqd ni 4akaite
Sawyer says: liso pita posledno koi she idvate ?
Kara says: ami az danito sista i raya
Sawyer says: ee baq bylki we Very Happy ne sym vijdal Wolf tolko 6tasliv odavna Very Happy
Kara says: kaji mu mnogo mnogo da ne se nadqva :P
Sawyer says: ee ne ostai ni da si pome4taeme we Very Happy
Kara says: aide trqq da bqgam.... vuv vtornik v 12 da ste tam
Sawyer says: ai

На следващия ден момичетата оправяха багажа си.
- Оф, защо трябва да е на Витоша? - измрънка Краси.
- Мисля, че това е най-малкия ни проблем. - каза Рая - Чудя се дали ще се върнем нормални след екскурзия с такива идиоти.
- Айде, че трябва да вземем Данито от летището. - каза Кара и момичетата тръгнаха натам.

... в същото време в София. Домът на Александър Денков. Мощен пърдеж изкънтя в стаята, последван от истеричния смях на Богдан и Сашо. Денков седеше на стола до тях доволен от звука, който беше възпроизвел със задните си части.
- Абе, да не се насра, бе? - в един глас попитаха смеещите се Богдан и Сашо.
- Silence! - строго, но с насмешка каза Денков - Ядох боб!
- К'ъв е тоя боб, бе? - попита Богдан - Смърди на пор!
- Консервиран! - отбеляза Денков.
- Айде да си дооправиме багажа. - намеси се Сашо.
Изненадващо в раницата на момчетата имаше само бельо, четки за зъби, сандвичи и два стека цигари.
- Абе, а к'во ще правиме довечера? - попита Богдан, чешейки се по главата.
- Коч парти с наргиле и огън може би. - каза Денков.
- Абе, и Родео ли ще идва, бе? - попита Сашо.
- А кой ще носи наргилето, бе простак? - нахрани го Денков.
- Ей, дебелия! - отвърна му Сашо.
- Ей, грозния, тихо бе!
- Абе умрелите, а пиене ще зимаме ли? - попита Богдан.
- Мноо ясно! Водка Спирт green apple. - отговори Сашо.

На следващия ден. Централна гара. Денков, Сашо и Богдан, пушейки чакаха момичетата. Учудващо влака пристигна на време. Момичетата слезнаха и мъкнейки сакове се запътиха към момчетата.
- Абе, тия мноо арни, бе! - зарадва се Денков.
- Нали беше влюбен, бе? - попита Богдан. - Немаш ли си булка да си играеш.
- Аз може и да съм влюбен, ама т'ва не ми пречи да оценя женската хубост!
Момичетата стигнаха до тях. Запознаха се, след което хванаха рейс 120, който ходеше до лифта.
След като слезнаха от лифта потеглиха към хижата, която се намираше на 2км. Кара снимаше на всяка стъпка с новозакупения си фотоапарат. По пътя форумджиите си разказваха моменти от техния любим сериал "Supernatural" и се доопознаваха. Изведнъж идилията беше прекъсната от зарадвания Богдан, който беше видял любимото си животно в близост до тях.
- А, ский копеле, вълк! Супер як е.
- Да бе, да бе, яки са... - отегчено каза Денков.
- Бях чел някъде, че във Витоша нямало вълци от 70 години. - намеси се Сашо - Странно!
- К'во ти пука, бе? Ский колко е готин. - каза Богдан.
- Може би сме първите, които виждат вълк във Витоша от 70 години насам. - пошегува се Данито.
А Кара не пропусна да го снима.
- Аре бе, Кара Дет Го Бара, стига снима, ела да си полафа малко с тебе, че тоя ми писна с тия вълци.
Кара отиде при Денков, той извади mp3-то си и започна да я зарибява по неговите рок групи.
След 45 минутно ходене форумджиите стигнаха до хижата, която имаше две спални и общо помещение с голяма камина. Момичетата бяха в едната спалня, а момчетата в другата. Младежите започнаха да се настаняват по спалните.
- Каква е тая миризма? - попита Рая.
- Аз бях!!! - обади се с бодър глас от другата стая Денков.
- Простак! - отвърна му Рая.
- Ако пърдиш така, ще те оставиме да спиш навънка! - каза Систа.
- Още нищо не сте видели. - изсмя се Денков - Само чакайте Сашо да си свали обувките.
След като се настаниха удобно момчетата тръгнаха да търсят дърва за вечерия огън, а момичетата започнаха да играят на не се сърди човече и коментираха момчетата.
.........
 
 

- Най-нормален ми изглежда Wolf. - каза Данито.
- Чакай! Още нищо не сме видели от него. Може да си покаже простотията по-натам. - рече Рая.
- Недейте да ги съдите още! - отряза ги Кара - Те са си пичове, нищо, че са простаци.
Изведнъж отвън се чуха викове и смехове:
- Я, ский, тоя клон прилича на пенис! - извика Бого.
- Я, верно! - смеейки се съгласи Сашо.
- Ха, глей тая катерица как го лази, бе! - добави Денков, след което тримата избухнаха в бурен смях.
- Оп, отписахме и Богдан. - каза Данито.
- Казах ви! - рече Рая.
- Започвам още повече да съжалявам, че дойдох тук. - оплака се Краси.
- Спокойно, с тия 3-мата няма начин да не е весело. - каза Кара - Рядко се намират такива идиоти!
Когато вече се беше свечерило и бяха запалили лагерния огън, всички насядаха около него. Момчетата разпалено и подробно разправяха за невероятния клон, който бяха видяли по-рано и палавата катеричка, която си играеше върху него.
- Отивам до тоалетната. - каза Кара, но никой не я чу, защото момичетата се бяха отчаяли от вулгарния разказ на тримата глупаци, а момчетата продължаваха да разказват разпалено.
20 минути по-късно на Краси й направи впечатление, че Кара я няма.
- Къде е кара, бе? - попита тя.

...

По-рано същия ден Пешо и Гошо бяха отишли в къщата на покойния Цаздо и вече приключваха разговора със сина му, който беше местния горски и познаваше много добре района на Витоша.
- Та, къде най-често ловуваше той? - попита Пешо.
- Ето ви картата му. На нея са обградени местата, където най-често ловуваше. - каза Нецко.
Братята благодариха на опечаления горски и поеха към най-близкото обградено място. На първите няколко локации не откриха нищо. Малко преди да се стъмни те стигнаха до последното отбелязано място, където имаше многобройни вълчи следи и трупа на прострелян елен. Пешо се приближи до трупа на елена и от храстите изскочи вълк, който го ухапа по дясната ръка и избяга. Пешо изпадна в безсъзнание. Гошо погледна картата, видя, че наблизо има хижа и понесе брат си натам. Гошо наближи хижата по тъмно, когато в далечината забеляза огън и тръгна в тази посока. Излизайки от храстите Гошо видя около огъня група притеснени младежи.
......
 
- Хижата ви наблизо ли е? - задъхен и потен попита Гошо.
Младежите обаче не реагираха и продължаваха да гледат учудено.
- Кажете бе, по дяволите! Не виждате ли, че брат ми е ранен? - с още по-висок тон изрева Гошо.
Първа се осъзна Рая.
- Да, на 10-15 минути оттук е.
- Перфектно, заведете ме дотам.
Момчетата стъпкаха огъня, оправиха се и тръгнаха към хижата, като Богдан помагаше на Гошо да занесе Пешо до хижата. След 10 минути пристигнаха. Вкараха ранения Пешо, внимателно го поставиха на диванчето в общото помещение, след което се събраха на масата.
- К'во става, бе? Кои сте вие? И к'во му има на брат ти? - попита Сашо, гледайки раната на ръката на Пешо.
- Ухапа го вълк. - замислен отсече Гошо.
- А що е в безсъзнание?
- Не съм сигурен. Но имам някои предположения.
- Е, к'во сте му направили на вълка, че да го ухапе? - намеси се Богдан.
Гошо му хвърли поглед в знак на недоумение и продължи:
- По-лошо е отколкото си мислех. Сега трябва да работя сам...
- Кой, по-точно, си ти? - попита Данито - И защо си тук?
- Напоследък изчезват доста хора в тея гори, след което биват намерени мъртви или умиращи. Аз и брат ми дойдохме да разберем какво точно става.
- Малко преди да се появите една наша приятелка отиде до тоалетна и не се върна, явно я е ударило на запек. - изсмя се Савиер, последван от бурния смях на Богдан и Сашо.
- Глупаци, не е смешно. - каза Рая - Вече... - погледна си часовника - половин час я няма.
- Мамка му! Трябва да я намерим бързо. - рече Гошо, свекавично стана, облече се и продължи - Обаче един трябва да остане да наглежда брат ми. Кой?
- Епа, аз. - отговори Савиер - Мързи ме да маам гащи из гората. Момичето сигурно си сере некъде на спокойствие, а при срането самотата е най-важна.

Останалите се облякоха и тръгнаха да търсят Кара. На излизане от хижата се разделиха на групи по двама, за да покрият повече територия. Богдан беше със Сашо, Данито с Гошо, а Рая с Краси.
Вече търсеха близо час.

- Е са се връщам. Отивам да се изпикая. - каза Богдан и се отдалечи на няколко метра.
Сашо чакаше нетърпеливо, когато с периферното си зрение забеляза някакво движение. Обърна се и на няколко метра до едно дърво стоеше Кара, гледаше го втренчено и едвам доловимо прошепна:
- Ела да ме стоплиш!
Сашо гледаше със замъглен поглед и единственото нещо, което чуваше в главата си бе "Ела да ме стоплиш". Беше като хипнотизиран. Той тръгна към нея, подчинявайки се на думите й, сякаш нямаше контрол върху тялото си. В същото време Богдан вече беше приключил с пикаенето и доволно каза:
- Абе, Сашо! Пикането си е половин ебане! - след което направи последна дръпка от цигарата си и с отработено движение я захвърли на мястото, където се намираше Кара. Цигарата падна точно до нея и тя изчезна в нищото. Сашо отново се почувства нормално.
- Копеле, стори ми се, че видях Кара.
- Къде, бе!?
- Е, там! - и посочи мястото, където до преди малко се намираше тя.
- Братле, там няма нищо.
- Сигурно ми се е привидяло нещо...
- God damn... иска ми се и аз да го можех т'ва без тревица. - ухили се Богдан.

През това време Рая се обърна към Краси.
- Надявам се Кара да е добре.
- Да... Знаех си, че не трябва да идваме на тъпата Витоша! - оплака се Краси.
Изведнъж се чу красиво пеене, което ехтеше между дърветата и като че ли се чуваше от всяко листо. Момичетата се спогледаха.
- Чу ли това? - попита Рая.
- Да. Айде да намерим другите, че започват да ме побиват тръпки.
В същия момент от гората се чу гласа на Гошо:
- Намерихме нещо и стига сте пяли!

Всички се запътиха към Гошо.
- Кой пееше, бе? - попита Сашо.
- Да бяхте вкарали малко жица поне! - усмихна се Богдан.
- Не бяхме ние. - в един глас казаха останалите.
- Е, тогава кой!? - попита Сашо, като вече се забелязваше паниката, която го обзема.
- Няма значение. Намерихме фотоапарата на Кара, обаче батерията е паднала. - каза Гошо - Имам батерии в сака. Да се върнем и да видим какво има на него. Може да ни помогне да намерим приятелката ви.
Запътиха се към хижата и след около двадесет минути стигнаха. Савиер беше задрямал с огромни слушалки в ушите, от които звучеше Celldweller. Сашо отиде и му наби лек шамар, като извика:
- Ставай, бе!
Савиер се стресна, изгледа лошо Сашо и го смъмри:
- Простак!
Гошо извади батериите от сака, сложи ги във фотоапарата и започнаха да преглеждат снимките. На пръв поглед нямаше нищо необичайно.
- Няма нищо! - каза Краси.
- Чакай... - каза Гошо и се вгледа в една от снимките - Виж какво има на врата тоя вълк...
- Копеле, тоя вълк има нещо на врата. - каза Богдан с нескрит дебилизъм в очите си.
- Прилича ми на огърлица. - отбеляза Краси.
Продължиха да разглеждат и видяха, че на последната снимка се очертава силуета на жена, която на врата си имаше същата огърлица като тази на вълка.
- Знам с какво си имаме работа... - рече Гошо.
....

- К'во!? - зачуди се Сашо.
- Самодива. - отсече притеснен Гошо.
- Само-к'во!? - отново се зачуди Сашо.
- Имаш предвид славянския мит за путките, които се разхвърлят голи из гората през ноща? - попита Савиер.
- А, да. А през деня са вълци. Т'ва е... - опита се да обясни Богдан, но беше прекъснат от вече изнервения Гошо.
- Млъкнете, бе! Сега ще ви обясня. Според славянския мит те са пазителки на гората. Убиват ловци, отвличат красиви мацки и ги превръщат в самодиви.
- Какво!? Искаш да кажеш, че може да превърнат Кара в самодива!? - възкликна Краси.
- Възможно е. - рече Гошо - Също така обичат да си играят с мъжките чувства. Нещо като сирените в моретата.
- К'во сирене, бе!? - дебилно попита Савиер.
- Вие сте по-тъпи от колко изглеждате... - отчая се Гошо.
- Ха, т'ва е едно от най-милите неща, които са ни казвали. - ухили се Богдан.
- Вярно! - подкрепи го Сашо.
Гошо вече нашълно се беше отчаял от момчетата и се надяваше поне момичетата да са по-нормални.
- Сега вече знам какво му е на брат ми. - отбеляза той.
- Какво? - попита Данито.
- Самодивска болест.
- Какво е това?
- Изпада в нещо като кома, има силна треска и малко след това умира. Засега не съм чувал за лек. - Гошо започваше все повече да се притеснява за брат си.
- И какво смяташ да правиш? - намеси се Краси.
- Ще ги избия и ще видим к'во ще стане. Това е единствения вариант.
- Ние ще помогнеме! - в един глас заявиха момчетата.
- А, не мислех, че сте толко смели. - учуди се Гошо.
- Ста'а дума за голи путки! - отново в един глас отговориха с ухилена физиономия момчетата.
- Може да са голи, може да са путки, но са опасни. - обясни Гошо.
- Че коя путка не е опасна? - попита Савиер.
Мъжкият разговор беше прекъснат от Рая.
- А какво ще правим с Кара?
- Ще я търсим на сутринта. През ноща самодивите са прекалено опасни, докато през деня са само вълци. - каза Гошо - Сега се наспете хубаво, а утре сутринта ще търсим приятелката ви.
Всички изполягаха по стаите си, а Гошо остана замислен в общото помещение до брат си.

Половин час по-късно към него се присъедини Краси.
- Защо не спиш? - попита я той.
- Нещо не мога да заспя... - отвърна му тя. - Та, кои точно сте вие?
- Ами, аз и брат ми се занимаваме с убиването на свръхестествени създания. А вие к'во правите ту...
- Вие сте като Сам и Дийн! - прекъсна го Краси.
- Сам и кой!?
- Най-яките пичаги в Холивуд.
- Какво общо имаме с тях?
- Те участват в сериал, наречен "Supernatural". Ние сме тук на форум-среща.
"Боже, и момичетата не са много по-добре от момчетата" - помисли си Гошо.
- Ако в сериала има нещо вярно, аз бих могла да ти помогна в ловуването. Знам какви инструменти използват хънтърите.
- Т'ва е истинският живот, скъпа. Не е някое лъскаво телевизионно шоу с напудрени момченца. - сряза я Гошо.
- Кажеш ли още нещо за Сам и Дийн, ще си търсиш тоя голям нож... - посочи към ножа на кобура му -... там, където слънце не огрява.
Разговорът им продължи цяла вечер и вече се съмваше.
Сашо и Савиер станаха първи и тъй като покрай тях не може да се запази тишина, те успяха да събудят всички останали с помоща на обща мощна пръдня, последвана от бурния им дебилен хилеж. Богдан само чу зова на приятелите си и отвори очи, като им отвърна със закачлива рима.
- Ехото на пръднята ми стопли душата!
"Къде попаднах, по дяволите?" - помисли си Гошо.
- Цигара, кафе... - промърмори едвам-едвам Богдан.
Момичетата станаха и още търкайки очи отвориха вратата към общото помещение. Макар сънени, след като вдишаха въздуха в общото помещение, те се почувстваха по-бодри от всякога.
Изведнъж изнемощелият Пешо се надигна със широко отворени очи и изкрещя.
- СЯРА... ДЕМОНИ... - след което отново изпадна в безсъзнание.
- Браво, момчета! Вашата зловонна пръдня успя да събуди човек в кома! - все така притеснен, но леко усмихнат, отбеляза Гошо. Тяхната простотия успя да трогне поне малко неговото сериозно мъжко сърце.
- Браво! Пак успяхте да започнете деня си с простотия. - изнегодува Рая, като стискаше с два пръста носа си.
След като проветриха, започнаха да обмислят плана за действие.
- Какъв е планът? - попита Данито, след като всички се бяха събрали на масичката в общото помещение.
- Можем да премахнем способностите им, ако им махнем гердана или ги опушим с дим.
В този момент Богдан най-после отпи от кафето си и адекватен попита:
- Я пак!?
Гошо набързо повтори плана и добави:
- Момичетата остават тука и не подлежи на коментар!
- Прост сексист! - закани му се Рая.
- Мъжки шувенист! - добави Краси.
Понеже за Данито не беше останал хитър термин...
- Тъп простак!
- Все пак трябва да остане някой при брат ми. А вие, момичета, вярвам, че сте по-грижовни от тия... - посочи Богдан, Сашо и Савиер.
Момичетата се почувстваха гадно, че го обидиха, тъй като осъзнаха, че той има право, макар че им го заяви по доста груб начин.

На излизане от хижата момчетата забелязаха трупът на жизнерадостната катеричка, която предишния ден закачливо се катереше по наподобяващия пенис клон.
- Абе, що е мъртва, бе? - зачуди се Савиер.
- Хъхъ, явно най-после е получила оргазъм. - изтърси Богдан с дебилен плам в очите.
- Не бе, сигурно облака-пръдня, който отприщихме като проветрявахме, я е убил. - отбеляза Сашо, след което тримата избухнаха в бурен смях.
- Глупаци! - изрева Гошо - Това ващо не е за смях. Съкратихте ми живота с 10 години. Стегнете, че трябва да намериме приятелката ви.
Все още разлигавени, тримата тинейджъри хванаха Гошо и го замъкнаха навътре в гората, като продължаваха да му мърморят на главата. Накрая той им наби по един шамар.
- Или се стегнете, или се връщайте в хижата!
Момчетата укротиха лигнята си и четиримата започнаха сериозно търсенето на Кара.
Пообяд вече бяха изтощени, когато чуха вълчи вой, който даде тон за песен на Богдан и той започна да пее небезизвестната песен на Nightwish - 7 Days to the Wolfs.
- OUUUUUUUUU.... 7 DAYS TO THE WOLFS, 7 DAYS TO THE POISON...
- Млъкни, кретен! - изсъска Гошо и запуши устата на Богдан. - Т'ва може да не е обикновен вълк.
Насочиха се по посока на вълчия вой и след 50-на метра пропряване на път през гората видяха вълк. Гошо извади пистолета си и го насочи към вълка, като изрече запомнящата се реплика:
- Умри, кучко!
Точно преди да натисне спусъка, Богдан реагира светкавично, избута му ръката и той стрелна във въздуха. Вълкът избяга за секунди.
- Как можа, бе идиот!? - изкрещя с нескрит гняв Гошо - Брат ми може да умре, приятелката ви е изчезнала, а ти пропиля може би единствения ни шанс да очистим виновника.
- Първо, това може да е просто вълк и да нараниме невинното животно. С това ще станат две! Не искам да виждам умряла катеричка и умрял вълк за един ден.
- Знаех си, че не трябва да ви взимам... - измъмри Гошо, прибра пистолета си и продължи да крачи намръщен.

Следобяд момчетата забелязаха в далечината палатка и тръгнаха към нея. Тъкмо когато се приближиха, забелязаха, че на земята пред палатката има разхвърляни дрехи, а отвътре се чуваха стонове на мъж.
- Хъх, некой ибе! - зарадва се Савиер, но неговата радост не изтрая дълго. Малко след стенанията се включи и второ мъжко пъшкане.
- Абе, тука сме като в "Brokeback Mountain". - с погнуса заяви Сашо.
- Дай да бегаме да не ни почнат и нас! - леко изплашен каза Богдан.
Момчетата набързо се изнизаха без да вдигат много шум и оставиха нежните мъже да продължат своята сексуална игричка. Отдалечавайки се от палатката, Гошо прошепна:
- Тия двамата ми навяват на лоши спомени с човек на име Ставри!
След тази реплика момчетата едновременно се отдръпнаха на една крачка разстояние от Гошо и продължиха търсенето, гледайки го странно.

Вече се свечеряваше, а те все още не бяха открили Кара. Момчетата започнаха да мрънкат от недоволство.
- Цял ден обикаляме и доникъде не сме стигнали. - оплака се Савиер.
- Цигарите ми свършват и не съм близвал кафе от сутринта. - измърмори Богдан.
- А аз съм гладен... - довърши Сашо.
- Стига сте мрънкали! - смъмри ги Гошо - Имаме по-голям проблем - свечерява се и много добре знаете к'во значи това.
В същия момент се чуха женски писъци, които разцепиха горската тишина.
- Какво, по дяволите!? - учуди се Гошо - Млъкнете и се снишете. - нареди им той.
Отново се чуха писъците и момчетата тихичко се запромъкваха към тях. След около 5 минути стигнаха до малко кръгло езерце, в средата на което имаше красив полуостров с каменна маса по средата, на която бяха завързани момичетата.
- Хванали са булките! - забеляза Савиер.
- Наблюдателен, бееее! - изсъска саркастично Сашо.
Момчетата продължаваха да пушат, докато Гошо оглеждаше внимателно обстановката. Около каменната маса стояха три самодиви, обяснявайки нещо на Кара.
- Абе, що Кара не е на масата? - попита Богдан.
- Сега ми стана ясно! - каза Гошо - Обучават я за самодива.
- Как така? - попита Сашо.
- Тя трябва да се докаже, че е достойна за самодива и това явно е нейния тест - да убие приятелите си.
- К'во прайм?
Гошо погледна пушещите момчета и рече:
- Димът, с който се тровите за първи път може да се окаже полезен.
- Ъ? Че той кога не е? - усмихна се Богдан.
- Нали ви казах, че дима ги убива. - Гошо направи пауза и продължи - Да се надяваме, че това важи и за цигарения дим. Дръпнете дълбоко, задръжте дима вътре и когато се опитат да ви омаят се правете че са успяли. Като тръгнат да ви целуват го издишайте и да се надяваме, че ще проработи.
- Е, те няма ли да ни омаят? За к'во трябва да се правиме? - попита Богдан.
- Дима би трябвало да ви предпази.
- А, ако не ни!? - намеси се Сашо.
- За т'ва аз съм тука!
- А значи ние сме примамката? - изнедоволства Савиер.
- Да. - отговори Гошо - Айде тръгвайте.
Момчетата дръпнаха дълбоко от цигарите и с бързи крачки се запътиха към полуостровчето. След като ги видяха, трите самодиви тръгнаха към тях. Както им бе казал Гошо, момчетата се правеха на омаяни и изглеждаха като пилци без глави. Всяка една от самодивите си хвана по едно от момчетата и притиснаха горещите си тела към тях. Момчетата първо ги огледаха от глава до пети и натъжени издишаха дима. Самодивите изчезнаха в нищото и полунадървените момчета останаха като гръмнати.
- Не мога да повярвам, че току-що направих това! - каза Савиер.
- Трябваше поне да й пусна език... - захлипа Богдан, а Сашо отново заяви:
- И, все пак съм гладен!
Кара вече беше на себе си и развързваше приятелките си.
- Това беше доста смело! - Гошо поздрави момчетата, след което му звънна телефона. Беше Пешо.
- Ало.
- Ало, к'во стана, бе? Събудих се сам в няква хижа, а в устата имам вкус на пръдня.
- Дълга история, Пешо. Стой там, сега идвам.
Гошо и форумците се запътиха обратно към хижата, като по пътя обобщаваха странните два дни, които бяха преживяли.
- Нямам търпение да се махна от тъпата Витоша! - каза Краси.
- А аз нямам търпение да сменя тея самодивски одежди. - рече Кара.
- А аз пък нямам търпение да ям! - замрънка пак Сашо.
На разсъмване вече бяха стигнали до хижата, където тинейджърите си събираха багажа, защото нямаха търпение да се махнат оттам. Благодариха на Гошо за помоща, а той им благодари за подслона, който бяха осигурили на брат му.

Няколко часа по-късно братята пътуваха към дома на Ергут. Пешо седеше замислен и гледаше в една точка.
- К'во ти е, бе? - попита го Гошо - Трябва да се радваш, че си жив! Едвам те отървахме.
- Мисля, че знам... - каза Пешо.
- Какво знаеш?
- Знам какво се случи вечерта, когато мама изчезна...

Край