The Devil's Trap

What do you say we kill some evil and raise a little hell?
 

ИндексДобре дошли!CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход
Хей, форумници! Не е ли лятото най-подходящото време да съживим нашия хубав форум? Разберете как може да помогнете ТУК. Всякаква помощ от ваша страна е необходима!

 
 
Supernatural BG  Case 3 "Чупенето на затвора"
 
 

 
ГРАД ПАЗАРДЖИК 13:12 ч.

- Да го направим! - каза Гошо.
- Сигурен ли, че това е най-добрия начин? - попита Пешо.
- Не бъди кучка. - нахрани го Гошо.
- Добре, как изглеждаше за последно?
- Беше секси блондинка с дълги крака, големи цици и стегнато дупе.
- Исках описание от горната, а не от долната ти глава, бе Гошо!
Момчетата влязоха в банката, в която беше шейпшифтъра, който преследваха от два дни.
- Нали знаеш, че сега може да е всеки? - попита Гошо. - Ти провери камерите, аз ще се погрижа за хората.
- Добре.
Гошо извади пистолета си и извика:
- Всички на пода! Това не е обир! - след което подкара всички хора към сейфа, където можеше най-добре да ги
държи под око. След около две минути получи обаждане от брат си, който описа човека със светещите очи. Беше
мъж на средна възраст, с руса коса и зелено яке. Гошо го разпозна и без колебание дръпна спусъка. В банката
настана паника и миг по-късно нахлу МВР. Нашите момчета нямаше накъде да бягат и бяха заловени.
Сержант Боре:
- Арестувани сте за убийството на Азис и... - погледна портфейла на убития от Гошо "човек" и продължи - Петкан
Драганов, влизане с взлом и взимане на заложници. Разбирате ли обвиненията?
- Не. - отговори с усмивка Гошо.
- Не се прави на остроумен! - отряза го сержант Боре - Може да получиш доживотна присъда. Не е за смях!
- Имаме право на едно обаждане. - каза Пешо.
- Ще си получите обаждането, но едва ли ще ви помогне.

...

- Ще видя какво мога да направя! - каза Крум и затвори телефона.

До съдебният процес, който беше насрочен след 6 дни, братята бяха закарани в Сливенския затвор.

- Разбираш ли какво искаш от мен? - попита Мишо Сколфийлдов. - Не искам да минавам пак през това.
- Знам, че е много, но не забравяй какво направих за теб и какво ми обеща. - каза Крум.
- Че ще направя всичко за теб... че някой ден ще върна услугата.
- Този ден дойде. - отбеляза Крум - Да се срещнем утре в 9:20 сутринта в Южния Парк в София на пързалката.
- Добре.

В същото време в Сливенския затвор момчетата се запознахава с новите си съквартиранти по особено груб начин.
Свистяха шамари, раздаваха се тупаници, хвърчаха кръв и зъби навсякъде. Търкаляйкия се по земята Гошо, промърмори:
- Нема 'се разбереме така!
Надзирателите разтърваха биещите се затворници и завлякоха братята към килиите им. Но за жалост бяха разделени.
Гошо беше сам в килия, а Пешо беше в съседната с едър гологлав ром на име Ергут СукреС. За щастие Ергут беше
доста приказлив и приятелски настроен затворник и се представи:
- Страфей, братчето ми! Са викам Ергут СукреС!
- Приятно ми е, Пешо. Не ми приличаш на закорявал престъпник. За какво си тук?
- Фанаа ме да краднем бакъро. Ни съм искал да краднем. Ма жината е бременно и ми требаха паре.
- Доста неприятна история...
Изведнъж лампите изгаснаха и се чу дълбокия глас на надзирателя:
- Време за лягане, помяри!
- ... явно ще продължим разговора си на сутринта. - каза Пешо. - Лека нощ.
- Ай хафте, приятно сънище!
- Лека, Пешо! - провикна се Гошо от съседната килия.
- Лека, Гошо!
- Я, трайте, бе! - разгневено се скара един затворник.


ДЕН 1 "На топло"


На сутринта, веднага щом отвориха килиите, Гошо се запъти към съседната килия, в която беше брат му. Но
тези няколко крачки не бяха безпроблемни. Гошо беше доста грубо изблъскан от едър, гологлав и татуиран затворник.
С влизането си в килията Гошо каза разтревожено:
- Имаме проблем. Няма да оцелеем дълго тук, освен ако не измислим нещо. Но за щастие имам план.
- Какво имаш предвид.
- Ела с мен и ми пази гърба. - Гошо дръпна Пешо и го извлече извън килията, след което започна да оглежда
затворниците, търсейки най-едрия и най-свирепо изглеждащия пандизчия. Погледа му се спря на един двуметров
великан с врат като гума на тир, поглед на свирепо куче и татуирани мощни ръце.
- Ей, дебелия! - извика заплашително Гошо, след което се обърнаха трима по-едри мъжаги и го погледнаха на кръв. -
С к'во ви хранат тука, бе? - възкликна Гошо и след това уточни кой точно имаше предвид. - Дембо!
- Н'дей ми прикаа тъй, шото... - закани се грамадата.
- Шото к'во!? К'во ще стане?
- Мноо неша моа 'станат, ей! - каза едрия затворник и тръгна към Гошо с изумителна за ръста му скорост.
Гошо сви юмруци и зачака сблъсъка...

Междувременно в Южния Парк на пейката до пързалката стояха Крум и Мишо Сколфийлдов. Отстрани се чуваха
децки гласове:
- Юпиииииииииии!
- Ама ти не си честен! Дай си ми камиончето или ще кажа на мама...
- Този път работата ти е по-лесна. - каза Крум - Погрижил съм се за по-голямата част от плана. Но без твоя помощ
той няма да успее.
- Живота ми тамън започна да се подрежда. - каза Мишо - Не искам отново да бъда беглец. Искам да живея живота
си спокойно.
- Както аз ти помогнах, така и братята помагат на много хора. Длъжен си да им помогнеш, а аз ще се погрижа живота
ти да бъде възможно най-нормален след това.
- Ще го направя, но само заради теб. Какво искаш от мен?
- Момчетата трябва да получат тази информация. - каза Крум и му подаде лист хартия - Ти знаеш как да им я доставиш.

... Гошо беше отнесен от големия затворник като лавина. Техния бой даде тон за масов въргал, настана хаос, хвърчаха зъби и тоалетна хартия навсякъде. Гошо се беше опрял на стената и се опитваше да си поеме дъх. Глупавия едър затворник се затича към него, като беше решил да го довърши и да го направи на тапет. В последния момент обаче Гошо се отдръпна и затворника се запозна от близо със стената. Преди да изгуби свяст той измъмри:
- Хъхъ! К'рътим ст'ени с гл'ава кат' таран!
Надзирателите строиха затворниците, извикаха малка бригада да прибере припадналия гигант в болничното крило и
ги върнаха в килиите. Макар и размазан Гошо се запъти към килията си с усмивка на лице и доволен от победата си.
Няколко часа по-къстно Пешо и Ергут продължаваха опознаването си, когато ромът беше повикан за свиждане. Беше
брат му Тургут СукреС, който изглеждаше доста разтревожен.
- Кафо стафа, братчето ми? - попита Ергут.
- Булката, Ергуте, булката! Зима та са уби! Имаши пужар, запали са тавано. - потресен каза Тургут.
- А чавето, бе?
- Сабале го роди, нощеска са уби!
- Ост'аат ми три месецо, требе 'го глеаш, докат' излезем!
- Нишо не обеща'ам! С тфойто ста'ат ми 16. Милицията варди бакъро, нема от'де 'а краднем. А децата са гладно.
- Молям ти са, бе Тургуте! Требам те да го глеаш.
- Ше го глеам колко можем. Ай, чи жината е болно.
- Ай.
Ергут се върна в килията си и разказа на Пешо какво му се е случило.
- Моите съболезнования. Ще ти помогна с каквото мога.
Миг след това и Пешо беше повикан за свиждане. Беше Крум.
- Глупаци! Казах ви да сте по-внимателни! - подбра го Крум.
- Нямаше какво да направим. Трябваше да действаме бързо. Нямаше много време за мислене.
- Няма значение, тук съм да помогна. Нещата стоят така...

Мишо Сколфийлдов вече беше измислил как да влезе най-бързо в затвора. Той взе старите си затворнически дрехи,
с които беше избягал от затвора "Лисичата Река" и се запъти към Сливенския затвор. Приближи се до ограждението
на затвора, овъргаля се в калта и започна да бяга, крещейки:
- Хахааа! Измъкнах се!
За негова радост охраната реагира бързо и адекватно, и в рамките на една минута беше заловен.
- Ще се разправяме с теб след два дни, когато началника се върне. Сега ще те сложим в някоя свободна килия. - каза
пазача.
За щастие единствената свободна килия беше тази на Гошо. Надзирателите го хвърлиха в килията.
- Ти ли си Гошо? - позна го Мишо от снимката, която му беше показал Крум.
- Да. Нека позная - ти си човека на Крум?
- Да. Нося информация за вас. - каза Мишо Сколфийлдов.
- И какъв е плана? - попита Гошо.
- Нямам никаква идея. Крум ми каза да ви доставя информацията и че ще изясни плана с вас. - каза учуден Сколфийлдов.
- К'во!? Как така нямаш идея?
Лампите изгаснаха и отново се чу гласа на надзирателя:
- Лягайте, говеда!
- Ще го доизясним на сутринта с брат ми. - каза Гошо и си легна.

В съседната килия си говореха Пешо и Ергут. Пешо знаеше целия план за бягство и се опитваше да убеди Ергут да се присъедини:
- Не могам, братчето ми! Оста'ат 3 месецо! Нема смисъл да бегам! - каза Ергут.
- Трябва да дойдеш с нас! Колко време мислиш, че брат ти може да гледа детето ти? И плюс това смърта на жена ти изглежда странна. Аз и брат ми се занимаваме с такива неща и си струва да провериме какво точно се е случило с нея.
- Фий да ни сте врачки, ве?
- Не. Ние сме ловци на свръхестествени неща!
- Не мислим, че има нещо свръхистествину. Булката е заебало котлону и се е подпалило.
- Как тогава пожара е започнал от тавана и сина ти е останал жив?
- Да кажим, че ти вервам! Утре ш'са разберим! Ай хафте!
- Добре тогава. Лека нощ, Ергуте.
 

ДЕН 2 "Бягството"


На сутринта всички се бяха събрали на закуска на една маса и Пешо им разказваше плана.
- Така. Слушайте какво ми каза Крум... - каза Пешо и продължи - ... ще призовем *караконджол...
- Как? - прекъсна го Гошо - Не можем без правилното заклинание!
- Точно за това Сколфийлдов е тук! - каза Пешо.
- Къде е заклинанието? - попита Гошо, поглеждайки Мишо - Не носеше нищо вчера.
- Ще стигнем и дотам. - отговори Сколфийлдов.
- Дори да имаме заклинанието, до колкото си спомням, караконджола иска някаква жертва, труп, с който да пирува.
- Крум каза, че затвора е построен върху стара Тракийска гробница, където траките са погребвали кралете си. Труповете няма да са проблем. Обаче ще ни трябва нещо, с което да начертаеме магическия кръг. - обясни Пешо.
- Чирвило ша ви свърши ли работа? - намеси се Ергут.
- Става. Но откъде ще намерим червило в мъжки затвор? - попита Гошо.
- Нали го знаиш разгонения Ставри? Тос, което е толкова сексапилно, чи дури пазачити са радват на неговото компаньонство.
- И как мислиш да го вземем от него? - попита Пешо.
- Ам дочух, чи Ставри е хвърлило 'око на Гошето. - каза Ергут с нежен тон, след което намигна.
- К'во!? Не!!! - възкликна Гошо. - Не съм някакво бонбонче за разпоретината на затвора!
- Трябва да го направиш, защото доста хора са пожертвали много за изпълнението на плана. - каза Пешо и добави - Просто трябва да намериш начин да му вземеш червилото.
- Мамка му! Ще го направя, когато ни пуснат в общото помещение.
- Добре. Довечера преди вечерния час ще го направим във вашата килия. - каза Пешо - Ергуте, с нас ли си?
- Размислих! Ши доам с вас. Не моем 'а чакам 3 месецо, че чавето е гладен, а Тургута изнемогва!
- Добре тогава. Гошо, чакаме те във вашата килия. Ти знаеш какво да правиш.
- Кучка! - изнерви се Гошо.
- Този път кучката ще си ти! - затапи го с усмивка Пешо.
Гошо замахна да го перне циганската, но се спря, защото знаеше, че е прав.

Приближавайки се към разгонения Ставри, намръщения Гошо смени физиономията си и прие облика на палав ерген. Приближи се до Ставри и усмихнат, с мазен глас каза:
- Слуховете се носят бързо. Чух, че искаш да си играеш с мен?
- Ох! Коледният ми подарък дойде по-рано тази година! - отвърна палаво Ставри. - Ще те изпапкам!
- Ще ме изпапкаш довечера! Искам да бъде красив за теб. Имаш ли червило, което мога да взема назаем?
- Ама ти си бил палавник! Разбира се, че ще ти дам, красавецо!
Потресен от това, което е направил, Гошо взе червилото и се запъти към килията си.

Още с влизането си в килията Гошо заби един десен прав в ченето на брат си.
- Какво правиш, бе? - попита замаяния от удара Пешо.
- Имах нужда да направя нещо мъжествено! - каза Гошо. - Докато говорих със Ставри, за момент се почувствах пеперудка! - добави с разтреперен глас.
- Почивайте, защото ни чака дълга нощ. - посъветва Сколфийлдов. - Обаче имаме още един проблем. Как ще направим всичко това незабелязано?
- Перфектна възможност за мен да възвърна мъжкото си самочувствие. - зарадва се Гошо.

Преди вечерния час момчетата вече се бяха събрали в килията на Гошо. Докато Пешо чертаеше магическия кръг, Гошо задейства своя план. Отиде и удари лидера на една от двете господващи банди в затвора, след което веднага беше хванат от няколко от подчинените на лидера:
- К'во си мислиш, че правиш, бе? - попита шефа, удряйки Гошо в корема.
- Беше ми поръчано да те ударя от оня пич. - отговори Гошо и посочи лидера на другата банда.
- Смел си, но личи, че си нов. К'во ще кажеш да станеш един от нас? Айде да сритаме тия копелдаци!
Без да се замислят двете банди се врязаха една в друга, а Гошо се измъкна незабелязано от мелето и отиде в килията си, където Пешо беше завършил чертането на кръга.
- Умен план за безшумно измъкване. - похвали го Мишо.
Гошо му отвърна с усмивка.
- Всичко е готово. Остана само една малка подробност. Къде е заклинанието? - попита Пешо.
- Стигнахме до неудобната част. - каза Мишо - След бягството ми от "Лисичата Река" единственото нетатуирано място остана задника ми.
- Какво общо има това със заклинанието? - попита Гошо.
Миг след това с намръщено лице Мишо Сколфийлдов свали панталоните си и там беше то! Заклинанието! Татуирано на гъза му, разделено на две от цепката между двете бузи.
- Nice ass! - възкликна на бизнес-английски Ергут.
- По дяволите! Прекалено много ми дойде за днес... - каза Гошо, държейки се за главата.
Пешо се беше навел, за да добие представа от заклинанието.
- Извинявай, но ще трябва да опънеш малко кожата. Не мога да разбера всичко.
- Какво!? Искаш да се наведа? - шокирано попита Сколфийлдов.
- Да. - отвърна с прикрита усмивка Пешо.
Мишо се наведе и изуменият Гошо възкликна:
- Е, не! Да си бях останал при Ставри!
Бунта навън бушуваше с пълна сила и нашите момчета имаха пълното прикритие да изпълнят плана. Пешо започна да чете заклинанието:
- In Nomine dei Nostri Satanas...Luciferi Excelsi Ars Magica post mortem... et per novem ordines angelorumsciliret!
Веднага след като изрече последната дума от заклинанието земята в кръга почерня и от появилия се портал изпълзя прегърбено същество високо около метър и двадесет, приличащо на разложен труп, с нокти дълги колкото пирони за греди и също толкова големи зъби. Прекръствайки се, Ергут СукреС изплашено попита:
- А'й хафте, как ш'са опазим от туй дяволе?
- Спокойно! Докато е в кръга, не може да излезе от него, докато не му позволим. - каза Пешо и заговори на караконджола.
- Долу е твоят пир! Направи ни път дотам!
Съществото започна да копае невероятно бързо с огромните си нокти.
- Я, туй как копаи! - възкликна Ергут.
За няколко секунди караконджолът изкопа дупка дълбока близо 5 метра, но за щастие на бегълците беше с радиус около метър и те имаха възможноста да слезнат безопасно.
- Писна ми! - измърмори Гошо - Свалях гей, биха ме, гледах задника на Сколфийлдов, а сега трябва да влизам в някво смръдливо мазе!?
Един по един момчетата започнаха да слизат, като първи беше Гошо, последван от останалите. Докато слизаха, от гробницата се чуваше зловещото хрупане на кости. Когато всички бяха в гробницата, Пешо каза:
- Докато се храни, сме в безопасност.
- А как ще се отървем от него? - попита Сколфийлдов.
- Трябва да прочетем заклинанието на обратно. - обясни Пешо.
- Искаш да кажеш, че пак трябва да ми гледаш гъза? - попита Мишо.
- За съжаление се налага. - отвърна Пешо - Да не мислиш, че ми е приятно да ти гледам задника?
- Въпреки че нямам желание да ти гледам дупето отново, светлината, която влиза през дупката не е достатъчна да прочетем заклинанието. - отбеляза Гошо.
В същото време Ергут бръкна в джоба си и извади запалка, която отдолу имаше фенерче.
- Т'ва па откъде го имаш? - попита Гошо.
- Бакъро са крадни на тъмно! - усмихна се Ергут и подаде запалката на Пешо.
Мишо свали панталоните си с нежелание, Пешо освети задните му части и започна да чете заклинанието наобратно:
- Terilicsmurolegna...
Още след първата дума от заклинанието смилането на костите в мрака престана и се чу ядосано ръмжене.
- То знае, че се опитваме да се отървем от него. - извика Гошо - Бягайте!
- Не мога да тичам със свалени до глезените панталони. - каза Мишо.
- Сваляй ги тогава. - каза Пешо.
Недоволен от ситуацията Мишо свали панталоните си, покри атрибутите си с ръка и започна да бяга. Пешо го следваше отзад неотлъчно и светейки с фенерчето четеше заклинанието:
-Senidro... mevon... rep... te...
Тичайки по тесния тунел, момчетата забелязаха светлина в края му.
- Почти стигнахме! - каза Гошо - Побързай с четенето.
- Трудно се чете от подскачащ задник. - отряза го Пешо и след това продължи - Metrom... tsop... acigam... sra... islecxe...ireficul... irtson... ied...
Тук четенето на Пешо беше прекъснато, защото той се спъна и изпусна запалката. И тъкмо преди съществото да го сграбчи, благодарение на фотографската си памет Мишо допълни заклинанието:
- Enimon ni!
Точно преди ноктите на съществото да се впият в Пешо, то изчезна в нищото.
- Благодаря ти! Откъде знаеше последните думи? - попита учудено Пешо.
- Имам добра памет. - отговори с усмивка Мишо.

Отвън ги чакаше Крум със старата Волга. Когато видя Сколфийлдов да тича гол от кръста надолу, той се стъписа и попита:
- Абе, що тоя е без гащи, бе!?
- Дълга история... - отговори Гошо - И не искам да си я припомням!
- Накъде? - попита Крум.
- София! - отвърна Пешо. - Обещал съм нещо на Ергут.

След три часов път момчетата стигнаха до циганската махала в София, където живееше Ергут. Още с влизането си в къщата Тургут погледна брат си все едно е видял призрак.
- Как излези, уа манго?
Развълнуван Ергут започна да разказва дългата история накратко:
- Викнаа идин дяволе! Караконджото копаи! Ние в тъмното бегаи! Гъзо на този ... - Ергут посочи Мишо - са люляи! Он' таме... - посочи Пешо - четяи! Па се спъна, па се утепа! Дяволито се маана! Вънка чекаше Крума с очала! Па се измъкна'аме, па пинахме по идна б'ричка...

Братята оставиха Ергут да обяснява на брат си за случилото се и отидоха в другата стая, където се намираше бебето на Ергут. То имаше най-странните очи, които някога бяха виждали. Бяха толкова ярко сини, че почти светеха в тъмното и момчетата се спогледаха разтревожено...



Ще попитате какво се случи с нашите колоритни второстепенни герои?

Ергут СукреС продължи приключението си с братята.
Разгоненият Ставри си намери ново гадже в затвора.

Спаринг парньора на Гошо, грамаданът с врат като гума на тир, беше новото гадже на Ставри.

Сержант Боре продължи издирването на нашите момчета.

Мишо Сколфийлдов отиде анонимно в "Пълна Промяна", промени изцяло вида си и се ожени за Гала.

А кой спечели въргала между двете банди в затвора?
Надзирателите!
Smile


*Караконджол ( Ghoul на английски - Таласъм )