The Devil's Trap

What do you say we kill some evil and raise a little hell?
 

ИндексДобре дошли!CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход
Хей, форумници! Не е ли лятото най-подходящото време да съживим нашия хубав форум? Разберете как може да помогнете ТУК. Всякаква помощ от ваша страна е необходима!

 
 
Supernatural BG Case 2 "Чалгарът"
 
 
 
Преди 11 години...


Той, бъдещият Мерилин Менсън на България Азис, стоеше пред прашното огледало и се
оглеждаше. Живееше в беден костинбродски катун и се молеше някой ден да излезе оттам
и да стане звезда. Но, уви, нямаше никакъв талант. Странно до какво може да доведе
човешкото отчаяние... Той толкова искаше да бъде нещо значимо, че беше готов на всичко.
В една съдбоносна нощ отчаянието го превзе тотално и той отиде да иска съвет от своята
баба Мусаибе, която добре познаваше циганската магия.
- Бабо, кажи ми има ли начин да стане нещо от мен? - попита бъдещия Азис. - Писна ми
да съм една от многото точки на радара. Искам да съм нещо повече. Искам да съм нещо
значимо. Искам да създам нещо, с което да бъда запомнен.
- Има, чадо... винаги има начин. Но в този случай, за да си нещо трябва буквално
да продадеш душата си на дявола.
- Какво имаш предвид?
- Готов ли си да сложиш материалното пред духовното? Готов ли си да продадеш душата си?
- Да, бабо, да. Готов съм на всичко.
- Има един начин, но той е нож с две остриета. Готов ли си да поемеш този риск?
- Да, казах ти. Кажи ми вече какво трябва да направя.
- Можеш да продадеш душата си и да получиш 10 години величие. Но само 10 години. След
това ще умреш. Готов ли си да жертваш живота си?
- Това не е живот. Това е съществуване. Готов съм на всичко за 10 години живот. Пак е
по-добре от това да съществувам мизерно до края на дните си. Какво трябва да направя?
- Добре тогава, щом това е желанието ти... трябва да сключиш сделка с дявола. За целта
трябва да идеш на кръстопът, да заровиш своя снимка, кости от черна котка и пръст от
гробищата.
- Благодаря ти, бабо. Благодаря ти.
Азис събра необходимите материали и се запъти към близкия кръстопът. Когато стигна,
направи каквото му беше казала баба Мусаибе и пред него се появи жена с черни очи.
- Ти ли си дявола? - изплашен попита Азис.
- Ще ми се. - отвърна жената. - Аз съм просто една от неговите слуги, която върши
повече работа от самия него. Какво искаш?
- Искам да направя сделка! - надъха се Азис.
- Не думай! Какво точно искаш?
- Искам да стана известен!
- По какъв начин точно?
- Не знам.
- Не знаеш!? Тогава какво правиш тук, хлапе?
- Дошъл съм да направя честна размяна - душата ми срещу 10 години талант.
- Какъв талант по-точно? Да пееш? Да танцуваш? Да си най-добрия в гребането с лъжица?
- Да пея, да пея звучи добре!
- Имаш го. Но знай, след 10 години ще се върна за тебе.
След тези слова демонката изчезна, а Азис остана сам и объркано доволен на пътя.


Сега...


- Не мога да повярвам! Довечера съм на концерт на Азис! - зарадвано каза Пешо.
- О, боже! Откакто купи билета припкаш като пеперудка. - каза отчаяно Гошо - Започвам
да се съмнявам в твоята сексуална наклонност.
- Ти беше същия, когато отиде на концерта на БТР.
- Поне БТР не излизат на сцената по рокли, гримирани и друсащи маанета.
- Хей, аз не съдя стила музика, който харесваш. Най-малкото и ти можеш да се опиташ да
направиш същото за мен.
- Господи! Никога не съм участвал в по-нежен спор. - засмя се Гошо - Като толкова го
обичаш поне го защитавай като мъж.
- Кретен!
- Путка!

ДОБРЕ ДОШЛИ В ПЛОВДИВ

- Пристигнахме! - зарадва се Пешо.
- Йееее. - каза със сарказъм Гошо - Домъкна ме дотук само заради тъпия Азис. Дано поне
има хубави булки в тоя град. Оставям те на концерта и оттам нататъка се оправяй.
Гошо остави Пешо на концерта и се запъти към най-близкия бар, в който не се слушаше
чалга.
В разгара на концерта Пешо реши да звънне на брат си, за да му каже кога да го вземе.
В същото време Гошо беше по средата на разгорещен разговор със сладураната, която срещна
в бара.
- Та, имаш ли някакви планове тази вечер? - попита с палав поглед Гошо.
Точно когато девойката отвори уста да му отговори телефона на Гошо звънна. Ядосан, той
го извади от джоба си и след като видя, че е Пешо още по-ядосано каза:
- Мамка му! Трябва да вдигна. Ей сега се връщам.
Отдалечи се от момичето и вдигна.
- Какво, бе?
- Вземи ме към 11 някъде. - каза Пешо.
- И само заради т'ва ли ми се обади, бе?
- Емиии... да.
- Кретен, чао.
- Да не забравиш! В 11!
- Добре бе, не съм идиот.
Гошо затвори и се върна при момичето.
- Докъде бяхме стигнали...
Концертът свърши и Пешо реши да си вземе автограф от неговия идол Азис.
Той отиде зад сцената и се сля с тълпата от фенове, чакащи за автограф, които влизаха
един по един в съблекалнята на суперзвездата. Заслепен от радост и вълнение Пешо въобще не обърна
внимание, че някои от излизащите от съблекалнята се държаха неадекватно и бяха доста
неориентирани. Най-накрая дойде и неговия ред и той влезе в съблекалнята. Азис го
посрещна радостен и подаде ръка да се ръкуват. Секунди след като стисна ръката на Азис
Пешо се почувства странно. Сякаш заспиваше. Не можеше да направи нищо. Изведнъж блясъкът
в очите му изчезна и той започна да се държи много първично. Личната охрана на Азис го
ескортира извън съблекалнята. Пешо като че ли не знаеше какво става. Не можеше да
контролира собственото си тяло. Дори забравяше да преглъща и част от слюнките му се
стичаха по брадата.
Отвън чакаше Гошо, доволен от успеха си с момичето от бара, но и изнервен, че брат му
се бави толкова. Накрая му писна да чака и влезе да провери какво става. И тогава видя
брат си насредата на коридора с мокра от слюнки фанелка, който гледаше с празен поглед
към лампата. Гошо се приближи и се шокира:
- Пич, к'во стана с тебе, бе? И защо ти течат лигите?
- Гугмутогу... - измрънка Пешо на бебешки език.
- К'во!?
- Гумуктоо... - повтори брат му.
Гошо знаеше, че пиенето и взимането на наркотици не е присъшо за Пешо, но не
можеше да изключи и тоя вариант, тъй като е бил на концерт на Азис. Вдигна брат си,
замъкна го до колата и тръгна към най-близкия хотел. След няколко минутно обикаляне
Гошо най-накрая забеляза хотел. Паркира колата, изкара брат си от нея и влезнаха
във фоайето. Още с влизането поведението на Пешо направи впечатление на рецепциониста.
Тътрайки Пешо, Гошо се приближи към рецепциониста и попита:
- Имате ли свободни стаи?
- Имаме. Каква да бъде - с две легла или едно двойно?
- С две.
- Какво му е на приятеля ти? - попита рецепциониста, подавайки ключа на Гошо.
- Концерт на Азис! - отвърна му с усмивка Гошо.
- О, разбирам... сигурен ли си, че не искаш стаята с едно легло? - пошегува се рецепциониста.
Гошо го изгледа лошо и замъкна брат си към стаята. Влезнаха в стаята и Гошо остави
Пешо на леглото.
- Утре ще се занимавам с тебе. Не съм спал от два дена, карал съм 4 часа и имах бурна
нощ със страстна мацка и нямам сили да се занимавам с дебил като тебе.
Гошо си легна с мисълта как на сутринта ще се подиграва на Пешо за неадекватното му
поведение.
На сутринта за съжаление обаче ситуацията не се беше подобрила. Гошо се събуди от
кискането на Пешо, който беше намерил химикалка и драскаше по стената на хотелската
стая, мрънкайки като бебе.
- Мамка му! Какво, по-дяволите, става?
Гошо взе брат си и го закара при рецепциониста.
- Как се казваш? - попита го Гошо.
- Захари.
- Слушай сега. Искам да наглеждаш брат ми, докато се върна. Няма да се бавя много.
- Ама какво му е? - попита Захари.
- Това се опитвам да разбера.
Гошо остави Пешо при рецепциониста и се запъти към организаторите на концерта, за да
разбере какво се е случило с брат му. Като стигна там Гошо видя как охраната мъкне
някакво момиче, което крещеше:
- Какво му направихте? Какво му направихте?
След като охраната я остави Гошо се приближи към нея и попита:
- Какво е станало?
- С гаджето ми бяхме на концерта вчера и той отиде да си вземе автограф от
Азис, но когато се върна се държеше като бавноразвиващ се.
- Същото се случи и с брат ми.
- Но как е възможно? - учуди се момичето.
- Азис им е направил нещо. Замисли се. И двамата са били в пряк контакт с него.
Друго обяснение няма.
- Хм... но какво?
- Не знам, но смятам да разбера. - решено отговори Гошо.
- С теб съм.
Двамата се запътиха към старата Волга, когато видяха Азис да говори с някакъв човек,
който определено не харесваше певеца. Азис се протегна и докосна човека по рамото и
той започна да се държи неадекватно.
- Видя ли!? - попита момичето.
- Да, видях. - отговори Гошо. - Казах ти! Да се махаме оттук.
Качиха се в колата и тръгнаха към хотела, в който бяха отседнали братята.
- Та, как се казваш? - попита Гошо.
- Надя. - отговори момичето.
- Аз съм Гошо, приятно ми е.
- И на мен.
Няколко минути по-късно стигнаха до хотела. Гошо забеляза, че Пешо го няма при
рецепциониста.
- Къде е брат ми? - попита той.
- Заведох го в стаята, тук ми пречеше. - отговори Захари.
- Какво!? - изнерви се Гошо. - Казах ти да го наглеждаш.
- Слушай, приятел. Аз работя тук и няма да позволя да ме уволнят заради някъв изостанал
наркоман.
- Все тая... - измърмори Гошо и с Надя се запътиха към хотелската стая.
От стаята не се чуваше нищо, което се стори странно на Гошо. Влязоха в стаята и видяха,
че Пешо спи. Гошо си отдъхна и рече:
- Слава Богу, че спи!
- Какво ще правим сега? - попита Надя.
- Имам идея. - каза Гошо, извади си телефона и набра някакъв номер - Ало, Киро трябваш ми
спешно.
- Къде си? - попита Киро.
- Пловдив. Хотел "При Събка". Стая 15.
- Идвам.
Още преди Гошо да затвори телефона Киро влезна в стаята.
- Как го направи това? - учудено попита Надя.
- Дълга история. - усмихнато отвърна Гошо. - Киро, имаме проблем.
- Какъв? - попита Киро.
- Изглежда фолк-певеца Азис има някакви странни сили. Превърна брат ми в кукла, както
и гаджето на булката до мене.
- Как така?
- Не знам, но ще разберем. Да идем да си поговорим с Азисчо.
Двамата взеха старата Волга и се запътиха към хотела, в който беше отседнал Азис.
- Та, как се натъкнахте точно на Азис? - попита Киро.
- Ами, нали знаеш чалгарския ми брат... искаше да повърти малко гюбеци на негов концерт.
- Оу...И какъв е плана ти?
- Влизаме, тупаме, разбираме и излизаме. - отговори Гошо с вдигнати вежди. - За това ми
трябваше ти. Не мога да премина сам през охраната.
- Сигурен ли си, че това е най-добрия начин? - загрижено попита криптонеца.
- Може да не е най-добрия начин, но е моя начин. - усмихнато отговори Гошо. - Стигнахме.
Надъхани влезнаха в хотела и попитаха рецепциониста в коя стая е отседнал Азис.
- Господин Азис не иска да бъде безспокоен. - отвърна рецепциониста.
Гошо се пресегна, хвана малкия човечец за яката, придърпа го към себе си и яростно каза:
- Мислиш ли, че ми пука.
- 11. - с трепетлив глас издаде рецепциониста.
- Мерси. - усмихнато отговори Гошо като го пусна като мръсно котенце.
Стигнаха до стаята, Киро разхвърли охраната и влезнаха с гръм и трясък в стаята на Азис.
- Какво направи на брат ми, копеле мръсно. - ядосано попита Гошо.
- За какво говориш? - попита Азис.
- Много добре знаеш за какво говоря. - Гошо извади пистолета си и го насочи към певеца.
- Няма да ти е от много помощ, ако е мъртъв. - каза Киро.
- Ако го убия, може би брат ми ще се оправи.
- Ако ме убиеш... - нагло каза Азис.
Гошо се ядоса още повече и натисна спусъка. Но Киро веднага се намеси, избута Азис
от траекторията на патрона, но не знаеше какво щеше да му коства това. Паднаха на земята
и Азис докосна Киро. Киро се почувства някак странно, но не обърна внимание. Опита се
да изправи певеца, но той го захвърли в другия край на стаята само с леко бутване. Гошо
изстреля целия си пълнител в гърдите на Азис, но патроните паднаха на земята. Азис
погледна гърдите си и видя, че му нямаше нищо. Усмихна се и с изумителна скорост изчезна.
- Видя ли какво направи, глупак. - каза Гошо ядосано. - За какво трябваше да се правиш
на герой. Сега имаме още по-голям проблем.
- Ти щеше да го убиеш. - каза Киро.
- Млъкни, за да не убия тебе. Давай да те закараме до болницата.
Стигнаха до болницата, където бинтоваха двете счупени ребра на Киро и зашиха сцепената му
глава. Междувременно двамата с Гошо мислеха какво да правят.
- Явно няма да стане по моя начин. - каза Гошо - Трябва да действаме като брат ми. Да сме
по-внимателни и по-умни.
- Да, прав си. Трябва да отидеме до най-близкия компютърен клуб и да проучиме миналото на
Азис. - каза Киро.
Гошо попита доктора, който бинтоваше ребрата на Киро, къде е най-близкия компютърен клуб.
- Ами, "Аватарът" е на две пресечки оттук. - отговори доктора.
- Мерси.
След като зашиха и бинтоваха Киро, двамата се запътиха към компютърната зала "Аватарът".
Влизайки вътре, Гошо се провикна:
- Шефче, пусни ме за половинка на 5-ти.
- Нямаш проблеми. - усмихнато отвърна човека.
Гошо плати нужната сума и с Киро започнаха да ровят из Гугъл БГ, молейки се да намерят
нещо за Азис. Намериха биографията му и прочетоха, че преди да стане звезда най-близкия му
човек е била баба му Мусаибе. Гошо веднаха реши да отидат да проверят въпросната жена, но
тъй като Киро вече нямаше своите суперсили, трябваше да отидат със старата Волга на Крум.
- Ако не беше тъп, сега щяхме да сме стигнали! - измрънка Гошо. - Сега трябва да минем през
хотела да видим как е брат ми и да кажем на Надя къде отиваме.
Те стигнаха до хотела, казаха на Надя, че отиват да проверят бабата на Азис и й казаха да
се грижи за Пешо, докато ги няма, след което се запътиха към Костинброд.
Понеже Гошо беше умел шофьор те стигнаха за два часа и половина и веднага отидоха в катуна,
където живееше бабата на Азис. Гошо почука на вратата и баба Мусаибе отвори.
- Добър ден. - усмихнато каза Гошо - Вие ли сте Мусаибе?
- Да, аз съм. - отвърна бабата.
- Имаме няколко въпроса относно вашия внук.
- Знаех, че този ден ще дойде. - каза баба Мусаибе
- Какво имате предвид? - попита Киро.
Бабата започна да разказва.
- Преди 11 години Васко беше просто един нормален младеж, който искаше да стане нещо от
него. Това желание го погълна и той направи най-голямата грешка в живота си.
- Какво е станало? - заинтересован попита Гошо.
- Той направи сделка с един кръстопътен демон, но след като после осъзна, че това не е
правилния избор, дойде да иска помощ от мен, за да прекрати сделката. Успяхме да върнем
демона обратно в ада, но преди да бъде погълнат от пламъците на ада демона успя да одраска
Азис по ръката и да го прокълне. Сега за да запази таланта си той трябва да изсмуква таланта
на другите хора.
- Как да го спрем? - попита Гошо.
- Той пак си е смъртен. Само като се доближиш до него е опасен.
- О, повярвайте ми! Вече не е смъртен! - каза Гошо.
Миг след това Азис влезе със се вратата в стаята и разхвърли Гошо и Киро. Погледна баба си
със сълза и разочарование и попита:
- Как можа, бабо? Как можа да ме предадеш?
- Ти имаш възможността да го спреш, но си твърде егоистичен и жаден за слава. - каза бабата. -
Не ти пука как ще навредиш на другите. Интересува те само твоето щастие. Ти вече не си
мой внук.
- Тогава и ти не си ми баба! - каза яростно Азис и тръгна към малката женица.
Азис не знаеше обаче, че с новооткритите си суперсили има и слабост. Тъй като баба му
пазеше дрехите си от молците с нафталин, Азис се почувства слаб и падна в нозете й. Гошо
се свести, изправи се и видя, че Азис е в безпомощно състояние и реши да се възползва от
ситуацията. Той намаза нафталин по острието на ножа си и посегна да заколи Азис. Въпреки
всичко бабата не можеше да остави внука си да умре и се намеси. Опита се да спре ръката на
Гошо, той я бутна, тя се катурна и си счупи врата, а ножа се стовари в гърдите на Азис.
- Явно беше прав. Силите ми се върнаха. - каза Киро.
- Естествено, че бях прав. - засмя се Гошо. - Трябва да изгорим телата. Помогни ми да ги
занесем до колата.
С лекота Киро пренесе телата до старата Волга, остави ги в багажника и двамата се запътиха
към някое усамотено място, където да изгорят телата. След като свършиха се запътиха към
Пловдив, за да видят какво е станало с Надя и Пешо. Когато стигнаха до хотела, видяха, че
всичко е наред. Пешо отново си беше нормален, Надя беше получила обаждане от приятеля си
и беше щастлива. Тя им благодари и отиде да види гаджето си. Останаха само Гошо, Пешо и
Киро.
- "Гумуготгътоги" - подигра се Гошо.
- Много смешно. - отвърна Пешо.
- След като тук всичко е наред, аз ще си тръгвам. - рече Киро. - И аз имам работа за
вършене.
Братята се сбогуваха с Киро, качиха се в старата Волга на Крум и потеглиха.
Гошо сменяше радиостанцийте и попадна на песен на Азис. Обърна се и погледна усмихнато
Пешо:
- Да я оставя ли?
- Не! - извика Пешо.
- Ей, ще стане човек от тебе. - изхили се Гошо.
Пешо се пресегна към радиото и смени на радиостанция, на която звучеше песен на Ивана.
- Или пък не... - поправи се Гошо.