The Devil's Trap

What do you say we kill some evil and raise a little hell?
 

ИндексДобре дошли!CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеПотребителиПотребителски групиВход
Хей, форумници! Не е ли лятото най-подходящото време да съживим нашия хубав форум? Разберете как може да помогнете ТУК. Всякаква помощ от ваша страна е необходима!

 
 
Supernatural BG  Case 1  "Началото"
 
 
 
Въведение в Свръхестествено БГ:

Запознайте се с Гошо и Пешо - двама братя, станали по неволя ловци на свръхестествени същества.
Историята на двамата братя започва една студена есенна нощ. Докато двамата братя неволно си
играели в задния двор, от къщата се чули смразяващи кръвта писъци. По-големият и по-смел брат
Гошо успокоил брат си и безстрашно влязъл да провери откъде идват писъците. Отваряйки бавно
скърцащата врата на тяхната къща, той пристъпил плахо и след като вече бил една крачка в къщата
писъците спряли. Качил се на втория етаж да провери дали всичко е наред с майка му. Отворил
вратата на стаята и и шепнейки попитал:
-Мамо? Тук ли си?
Вратата се тръшнала зад него. В мрачната стая той успял да види силует на човек,
човек с ярки жълти очи... Майка му извикала:
-Гошко, бягай! Той е тук за мен.
Гошо не знаел какво да направи и хукнал да бяга, но по пътя се катурнал и загубил свяст.
Докато бил в безсъзнание, той сънувал умрялата си баба. Сънувал как тя плете и му говори
с мил бабешки глас:
-Гоше, уби ли се бабе? Още си млад да се катурваш. Стани! Стани и помогни на брат си.
Гошо се събудил и макар да не искал да приеме факта, че единственото нещо, което му е
останало на този свят е брат му Пешо. Той панически се затичал към двора да провери какво е
станало с брат му. Той намерил брат си сгушен под старата бреза в двора. Въпреки че Пешо бил
сам на 4 години, той изрекъл първите си думи, които шокирали Гошо:
-Сянка, мама, няма. - след което загубил свяст.
Гошо вдигнал братчето си и отишъл в къщата на стар приятел на семейството. Приятел на майка им
на име Крум. Крум се погрижил за децата и когато били достатъчно големи да осъзнаят какво
наистина има в тъмното, той споделил неговата тайна - че той е ловец на създания от ада.
Научил двамата братя на всичко, което знаел и им предоставил необходимия арсенал и старата си
черна Волга. Двамата братя били решени да открият какво точно е станало с майка им и да изпратят
обратно в ада изчадието, което им е причинило такава тъга. В този свят на демони това било като
да търсиш игла в куп сено. И те започнали да ловуват създанията едно по едно.
 
 


Първи случай.
 


Гошо спял във волгата, когато вратата се тръшнала и той се събудил. Пешо седял до него,
развълнуван и говорел бързо:
- Намерихме нещо! Намерихме нещо! - в ръката си държал вестник "Труд" и посочил статия за
странен смъртен случай в град Петрич.
- Откъде знаеш, че това е случай за нас? - попитал Гошо.
- Ами малко вероятно е полицията да се откаже от случей и да потули нещата ако беше просто
убийство. Мисля, че си струва да отидем да поогледаме.
- Ако само се разкараме ти ше черпиш
- ...

По пътя към град Петрич момчетата решиха да минат по напряко през циганската махала
за да не хабят толкова бензин. В циганската махала нямаше лампи, беше тъмно и студено.
Насредата на пътя обаче имаше голяма дупка и в опит да избегнат дупката момчетата се блъснаха
в един стълб. Докато се свестяваха, чуха драскане откъм багажника на колата. Обърнаха се и задните
светлини на колата успяха да осветят само никелирани ланци и златни зъби.
- Какво е т'ва? Вампир? - попитал Пешо.
- По-лошо - циганин! - каза изплашено Гошо. - Трябва да пазим джантите!
От тъмното се появиха още цигани. Започнаха да клатят колата и да се опитват да я дигнат, за
да свият джантите.
- Никой не крадне от колата на бай Крум! - посягайки към пистолета каза Гошо.
Момчетата бяха в много деликатна ситуация. Нямаше как да отблъснат числено превъзхождащите ги
цигани. Точно когато си казаха молитвите и се приготвиха да бранят със зъби и нокти колата,
се чу преряващ въздуха звук сякаш нещо се движеше по-бързо от светлината. Докато успеят да
отворят вратата на колата, всички цигани бяха натръшкани. Обрграден от телата им, стоеше мъж,
в чийто очи блещукаше огън. Гошо и Пешо бяха стъписани - мислеха, че това е демонът, който е
отнел майка им. Мигновено Гошо изстреля няколко патрона в тялото на въпросния човек, но те не го
продупчиха,а се спряха в него и паднаха на земята.
- Не съм тук, за да ви нараня. - каза странникът.
- К'во, по дяволите, си ти? - попитаха братята в един глас.
- Казвам се Киро. Не съм от тази планета, а от планета, наречена Криптон.
- Искаш да кажеш, че си извънземен? - попита Пешо.
- Виждал ли си землянин да спира куршуми с гърди? - изсмя се Киро.
- Сериозни аргументи! - каза Гошо.
- И какво? Искаш да кажеш, че си неунищожим? - попита Пешо.
- Страхувам се, че да. - отвърна с лукав поглед Киро.
- Колата ни е счупена. - отбеляза Пешо - Можеш ли да ни помогнеш?
- Естествено, че мога. - отговори криптонецът. - Качете се!
Момчетата се качиха в колата и Киро я повдигна с мощните си ръце.
- К'во направи тоя, бе...и преди да успее да довърши изречението си те вече се намираха в
близкия сервиз.
Поправиха колата си и благодариха на новия си приятел.
- Успех момчета! - каза Киро.
- Благодаря, пич! Да си жив и здрав! - рече Пешо. - Надявам се някой ден да се видим в по-
спокойна обстановка. Сега имаме работа за вършене.


ГРАД "ПЕТРИЧ"

- Е, пристигнахме. - каза Гошо. - На коя улица е семейството на починалия?
- На улица "Баба Тонка 23".
Още с пристигането си пред къщата момчетата усетиха тежката обстановка. Пооправиха се и се
приближиха към вратата. Докато вървяха по тесната пътека към вратата, Гошо попита как се казва
вдовицата.
- Спаска. - отговори Пешо.
Почукаха на вратата и отвори жена на средна възраст.
- Вие ли сте Спаска? - попита Гошо.
- Не, аз съм Мичонка, приятелка на семейството. Вие приятели на Тодорка ли сте?
Братята се спогледаха и с палава усмивка Гошо каза:
- Да! Дойдохме да видим как е наща Теди.
- За жалост не е вкъщи. - рече жената.
- А може ли да я изчакаме и да предадем съболезнованията си на майка и. - попита Гошо.
- О, разбира се, къде са ми обноските. Заповядайте.
Момчетата влязоха и огледаха всяка малка подробност в стаята, в която се намираха.
- Тук е умрял чичо Емил, нали? - попита Пешо.
- Да. Умря в много странни обстоятелства.
- Какво имате предвид? - попита Гошо.
- Той твърдеше, че нещо постоянно го гледа и диша със студен дъх във врата му. Накрая
не издържа и се самоуби.
- Той взимаше ли някакви лекарства или наркотици? - попита Пешо.
- Вие какво, да не сте полиция? - попита лелката.
- Не, просто се интересуваме. - отговори нетърпеливо Гошо.
Лелката бе повикана от вдовицата и момчетата имаха време да обобщят информацията и да огледат
стаята.
- Този начин на поведение е присъщ само на наркоманите и на лудите. - каза Гошо. - Доведе ме
тук само заради някакъв луд?
От съседната стая се чуха писъци. Момчетата се спогледаха и се втурнаха към стаята, от която
дойде писъкът. И видяха ужасената Мичонка, която втренчено гледаше обесения труп на вдовицата.
- Какво стана? - попита Пешо.
- Тя ме извика, за да ми каже да се грижа за Тодорка и каза, че не може да издържа повече
постоянната отпадналост и параноя.
Полюлеят, на който се беше обесила вдовицата, се счупи и трупът и падна на земята. Шокираната
Мичонка притисна очите си с ръце и падна на колене.
- Какво ще правя сега? - попита тя - Какво ще кажа на Тодорка?
Докато жената плачеше и се чудеше какво ще прави, момчетата забелязаха как сянката от трупа и
изчезна.
- Видя ли това? - попита Пешо. - Май не те докарах тук само заради един луд.
- О, боже! - възкликна Гошо. - Не може да е!
- Какво? - попита с интерес Пешо.
- Човечина! - рече все едно е погледнал смърта в очите Гошо.
- Какво е това? - попита Пешо.
- Първо е било легенда. Приказка, с която бабите да плашат децата си, за да си лягат рано.
Но толкова много деца са вярвали, че съществото е истинско и то накрая е придобило материя. -
обясни Гошо.
- Но как може да създадеш нещо само като вярваш в него?
- Чистата човешка, децка воля е много могъщо нещо.
- Имаш ли идея какво прави то с хората?
- То е създадено от параноя и от страх и се нуждае от тези неща, за да съществува.
Намира емоционално нестабилни хора и се храни от техния страх.
През вратата влезе Тодорка, носейки продукти от магазина. Като видя трупа на майка си тя
изпусна продуктите и остана шокирана. Пешо я прегърна и я изведе от стаята.
- Всичко ще бъде наред. - рече той.
- Как всичко може да е наред, като всичко отиде по дяволите? - попита Тодорка, ронейки сълзи.
И кой въобще си ти?
- Аз съм човекът, който ще намери причината за смърта на твоите родители.
- каква причина? Те просто откачиха и ме зарязаха.
Пешо наведе глава и попита:
- Наистина ли вярваш, че те са способни да те зарежат така? Че те са толкова егоистични?
Тодорка продължи да плаче. Изведнъж Пешо забеляза как сянка се приближава към отразената сянка
на Тодорка и прие точната и форма. В този миг освен огромната тъга в очите на Тодорка някакси
се всели страх и паника.
- Гошооооооооо! - провикна се Пешо. - То хвана и нея!
Гошо влезе в стаята и Пешо попита:
- Как ще го изкараме от нея? Как ще го убием?

- Ами, човечината се храни със страха и параноята. - каза Гошо - Ако човек не изпитва
тези емоции, то няма причина да седи в него.
- И какво предлагаш? - попита Пешо.
- Да пием! - отговори бодро Гошо.
- Да пием!? - с неразбиране попита Пешо.
- Виждал ли си пиян човек, който изпитва страх? - засмя се Гошо.
- Имаш право. - отговори Пешо.
Момчетата отидоха в съседната стая, където се намираше плачещата Мичонка.
- Имате ли алкохол вкъщи? - попита Пешо.
- Алкохол ли? - хлипайки попита Мичонка. - За какво ви е?
- Не задавай въпроси, просто ми отговори. - изнерви се Пешо. - Нямаме време за губене!
- Ами, няма. Никой в къщата не пие.
- А къде е най-близкия магазин? - попита Пешо.
- Магазинът на Атанас е точно зад ъгъла. - отговори лелката.
- Аз отивам. - каза Пешо. - Гошо, ти стой с тях.
- Какво, как, аз? - попита Гошо. - Аз отговарям за пиенето. Ти остани с барби и Баба Яга.
- Ох, добре...побързай. Имаш ли пари?
- Имам 5 лева. Дай някакви.
Пешо извади от джоба си 6 лева и ги подаде на Гошо. И зарадван, че ще смеси работата с
удоволствието, Гошо бодро се затича към магазина.
Без да се колебае Гошо се втурна в магазина и се провикна на собственика:
- Една водка "Търговище", моля! И побързай!
Магазинерът подаде водката. Гошо хвърли парите и се затича обратно към къщата. На
излизане от магазина Гошо се сблъска не с кой да е, а с Киро и падна на земята. Той не
видя с кой точно се сблъска и ядосан, че замалко да счупи жизнено важната водка, той
се провикна:
- Гледай къде ходиш, бе.
Киро се обърна и Гошо го разпозна.
- Ти? К'во правиш тук!? - учудено попита Гошо.
- Дълга история... - отговори Киро, помагайки на Гошо да се изправи. - А ти какво правиш
тук?
- с Брат ми имаме малък проблем.
- О, значи сте намерили това, което търсихте?
- За жалост, да. И работата се оказа по-трудна отколкото очаквахме. Да ни помогнеш? И
може би да ни разкажеш твоята история.
- Добре.
Стигнаха до къщата и още от вратата Гошо се провикна:
- Нося водка! И Пешо виж кой е тук. - с усмивка на лице каза Гошо.
- Киро!? Какво правиш тук? - учуди се Пешо.
- Дълга история. - отговори Гошо още преди Киро да отвори уста.
- Да се захващаме за работа. - каза Пешо.
- Какво става тук? - попита Киро.
- Накратко: ебало си е майката. - каза Гошо. - Опитваме се да спрем едно същество и за
целта трябва да пиеме.
- Какво същество? И за какво трябва да пиеме? - попита Киро.
- Ще ти обясниме после. - каза Гошо. - А докато пием ти можеш да ни обясниш какво правиш
тук.
- Добре, но има още нещо. - каза Киро.
- Какво? - попита Пешо.
- Алкохолът не ми действа.
- Не си страхлив, нали? - попита Гошо.
- Мисля, че не. - усмихнато отговори Киро.
- За по-сигурно да загасим лампите. Така човечината няма да има сянка, с която да се слее
и ще бъде дезориентирана.
- Човечината? - засмя се Киро.
- Хей, не съм измислил името аз, а бабите. - отговори Гошо.
Момчетата загасиха лампите и започнаха да пият с обладаната. В мрака Киро започна да
разказва историята си. Разказа, че неговата планета е била унищожена и че той е може би
е единсвения оцелял. Но видял светлини в небето, които го довели близо до град Петрич и
той решил да провери дали някой от неговата планета не се е приземил тук. Но засега нямал
късмет. Киро се натъжи. В този момент момичето проговори:
- Какво стана?
- Излезе от нея! - зарадвано се провикна Гошо.
В този момент през вратата влезе Мичонка. Влезе светлина в стаята и от Киро се отрази сянка.
Тъй като беше емоционално нестабилен от мъка за планетата си, човечината успя да влезе в
него.
- О, не! Влезе в Киро! - извика Пешо.
- Дърта глупачка! - изруга Гошо - Виж какво направи.
Изведнъж очите на Киро станаха червени. Върху него създанието нямаше същия ефект като при
хората. То го разбунтува и го направи изключително агресивен. Разхвърля момчетата из
стаята като парцалени кукли и излетя през тавана. Объркан и разкървавен Гошо погледна
през дупката в тавана и каза:
- Мамка му! Той може и да лети!
- Защо при него действа по този начин? - попита Пешо.
- Това е все едно да питаш защо при тебе алкохола действа толкова бързо. - изгаври се Гошо.
Момчетата вече бяха на градус и сега работата им беше още по-трудна. Трябваше да гонят
обладан от човечина летящ извънземен из град Петрич. Излязоха на улицата почти на четири
крака и проследиха писъците, обърнатите коли и отломките от къЩи. Три къщи по-надолу
видяха как Киро подпалва една къща с пламък, идващ от очите му.
- Мамка му! Той е и ходеща запалка! - учуди се пак Гошо.
След като Киро запали къщата, той продължи да разрушава надолу по улицата. В пияното си
състояние момчетата не можеха да го настигнат и Пешо предложи да вземат колата. Гошо
се съгласи и се качиха в колата. Шофьорските умения на Гошо обаче бяха значително
понамалели под влиянието на алкохола и той караше колата не само по пътя, но и по
тротоарите. Тъкмо преди да настигнат Киро, една патрулка засече момчетата и те спряха.
Полицаят ги помоли да излезат от колата и да сложат ръцете на капака.
- Ама вие не разбирате... - каза Пешо.
- Не говори, а сложи ръцете на капака. - отряза го полицая.
Тъкмо когато полицая тръгна да слага белезниците на момчетата, един камион прелетя над тях
и помете патрулката.
- Какво, по дяволите? - учудено и изплашено попита полицая.
Изведнъж се чу прорязващ въздуха звук и Киро се появи, захвърли полицая в близкия храст и
плесна цигански шамар на Гошо, който го запрати през прозореца в една къща. Киро се затича
да довърши Гошо, който още се свестяваше от мощтния удар. Влизайки в къщата обаче Киро
започна да се чувства зле и се свлече на пода. Пешо моментално се затича да провери
какво става с брат му и видя двамата на пода. Помогна на брат си да се изправи и го попита
как е успял да го свали.
- Нищо не направих, той просто падна. - каза Гошо.
- Тази миризма...нафталин? Мислиш ли, че е от нея?
- От нея е... - обади се Киро. - И преди ми се е случвало.
- Какво стана с тебе? - попита Пешо.
- Не знам... изведнъж изпитах този гняв И желание да руша.
- А сега нямаш тези желания, нали? - попита разкървавения Гошо.
- Тази миризма ме отслабва и ме кара да мисля трезво.
- Добре, слушай! - каза Пешо - Човечината влезе в тебе, защото ти се отчая и беше
емоционално нестабилен. Знам, че се чувстваш зле. Знам, че ти е мъчно за планетата ти.
Но ти сега можеш да помогнеш на много хора от тази планета. Може би не си тук случайно.
Може би си тук, за да помагаш на човечеството. Искам да бъдеш силен.
- Ти можеш да летиш. Можеш ли да напуснеш земната орбита? - попита Гошо.
- Да, ако махнете тази миризма. - каза Киро.
- Човечината е създадена на земята. В космоса няма сянка, няма въображение. Няма как тя
да съществува. Ако можеш да я изкараш извън земята, можеш да я унищожиш. - обясни Гошо.
Братята хванаха Киро и го изкараха от къщата. Докато го влачеха Пешо каза:
- Поеми контрол над себе си! Ти си по силен от нея!
Киро възвърна силите си и с уверен поглед в очите си полетя към звездите. Няколко
секунди по-късно Киро се върна и каза:
- Готово! Мъртво е.
- Слава Богу. Ти си могъщ съюзник, но по-могъщ противник. - каза изстрадалия Гошо.
- Извинявай, не бях на себе си. - отвърна Киро.
- Гледай да не се повтаря! Вече знам слабостта ти. - каза лукаво Гошо. - Сега моля
закарайте ме до болницата.